ГОЛОТА

Речник на българския език

голота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Състояние на гол.
2. Прен. Неприкритост, същина, същност. Лъсна цялата голота.

Грешни изписвания (7)

  • голотъ
  • голута
  • голутъ
  • гулота
  • гулотъ
  • гулута
  • гулутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ло-та
членувано го-ло-та-та
мн.ч. го-ло-ти
членувано го-ло-ти-те
звателна форма