1.
говорѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
говорѝма, говорѝмо, мн. говорѝми, прил. Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език.
Грешни изписвания (3)
- говурим
- гуворим
- гувурим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | го-во-рим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | го-во-ри-мия | ||
| пълен член | го-во-ри-ми-ят | ||
| ж. р. | го-во-ри-ма | ||
| членувано | го-во-ри-ма-та | ||
| ср. р. | го-во-ри-мо | ||
| членувано | го-во-ри-мо-то | ||
| мн. ч. | го-во-ри-ми | ||
| членувано | го-во-ри-ми-те | ||
2. говорим — сег. вр., 1 л., мн. ч.
говорим е производна форма на говоря (сег. вр., 1 л., мн. ч.).