говорим

Речник на българския език

1. говорѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

говорѝма, говорѝмо, мн. говорѝми, прил. Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език.

Грешни изписвания (3)

  • говурим
  • гуворим
  • гувурим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-во-рим
непълен член го-во-ри-мия
пълен член го-во-ри-ми-ят
ж. р. го-во-ри-ма
членувано го-во-ри-ма-та
ср. р. го-во-ри-мо
членувано го-во-ри-мо-то
мн. ч. го-во-ри-ми
членувано го-во-ри-ми-те

2. говорим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

говорим е производна форма на говоря (сег. вр., 1 л., мн. ч.).