ВЪЗРАСТОВ

Речник на българския език

въ̀зрастов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • възрастув
  • възръстов
  • възръстув
  • възрастоф
  • възрастуф
  • възръстоф
  • възръстуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-рас-тов
непълен член въз-рас-то-вия
пълен член въз-рас-то-ви-ят
ж. р. въз-рас-то-ва
членувано въз-рас-то-ва-та
ср. р. въз-рас-то-во
членувано въз-рас-то-во-то
мн. ч. въз-рас-то-ви
членувано въз-рас-то-ви-те