ВЪЗРАДВАМ

Речник на българския език

възрадвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-рад-вам въз-рад-ва-ме
2 лице въз-рад-ваш въз-рад-ва-те
3 лице въз-рад-ва въз-рад-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-рад-вах въз-рад-вах-ме
2 лице въз-рад-ва въз-рад-вах-те
3 лице въз-рад-ва въз-рад-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-рад-вах въз-рад-вах-ме
2 лице въз-рад-ва-ше въз-рад-вах-те
3 лице въз-рад-ва-ше въз-рад-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възрадвал съм възрадвала съм възрадвало съм възрадвали сме
2 лице възрадвал си възрадвала си възрадвало си възрадвали сте
3 лице възрадвал е възрадвала е възрадвало е възрадвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възрадвал бях възрадвала бях възрадвало бяхме възрадвали
2 лице беше възрадвал беше възрадвала беше възрадвало бяхте възрадвали
3 лице беше възрадвал беше възрадвала беше възрадвало бяха възрадвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възрадвам ще възрадваме
2 лице ще възрадваш ще възрадвате
3 лице ще възрадва ще възрадват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възрадвал ще съм възрадвала ще съм възрадвало ще сме възрадвали
2 лице ще си възрадвал ще си възрадвала ще си възрадвало ще сте възрадвали
3 лице ще е възрадвал ще е възрадвала ще е възрадвало ще са възрадвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възрадвам щяхме да възрадваме
2 лице щеше да възрадваш щяхте да възрадвате
3 лице щеше да възрадва щяха да възрадват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възрадвал щях да съм възрадвала щях да съм възрадвало щяхме да сме възрадвали
2 лице щеше да си възрадвал щеше да си възрадвала щеше да си възрадвало щяхте да сте възрадвали
3 лице щеше да е възрадвал щеше да е възрадвала щеше да е възрадвало щяха да са възрадвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възрадвал съм възрадвала съм възрадвало съм възрадвали сме
2 лице възрадвал си възрадвала си възрадвало си възрадвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възрадвал съм възрадвала съм възрадвало съм възрадвали сме
2 лице възрадвал си възрадвала си възрадвало си възрадвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възрадвал била съм възрадвала било съм възрадвало били сме възрадвали
2 лице бил си възрадвал била си възрадвала било си възрадвало били сте възрадвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възрадвам щяла съм да възрадвам щяло съм да възрадвам щели сме да възрадваме
2 лице щял си да възрадваш щяла си да възрадваш щяло си да възрадваш щели сте да възрадвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възрадвал щяла съм да съм възрадвала щяло съм да съм възрадвало щели сме да сме възрадвали
2 лице щял си да си възрадвал щяла си да си възрадвала щяло си да си възрадвало щели сте да сте възрадвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възрадвал бих възрадвала бих възрадвало бихме възрадвали
2 лице би възрадвал би възрадвала би възрадвало бихте възрадвали
3 лице би възрадвал би възрадвала би възрадвало биха възрадвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-рад-вай въз-рад-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-рад-ван
непълен член въз-рад-ва-ния
пълен член въз-рад-ва-ни-ят
женски род въз-рад-ва-на
членувано въз-рад-ва-на-та
среден род въз-рад-ва-но
членувано въз-рад-ва-но-то
множествено число въз-рад-ва-ни
членувано въз-рад-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-рад-вал
непълен член въз-рад-ва-лия
пълен член въз-рад-ва-ли-ят
женски род въз-рад-ва-ла
членувано въз-рад-ва-ла-та
среден род въз-рад-ва-ло
членувано въз-рад-ва-ло-то
множествено число въз-рад-ва-ли
членувано въз-рад-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-рад-вал
женски род въз-рад-ва-ла
среден род въз-рад-ва-ло
множествено число въз-рад-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-рад-ващ
непълен член въз-рад-ва-щия
пълен член въз-рад-ва-щи-ят
женски род въз-рад-ва-ща
членувано въз-рад-ва-ща-та
среден род въз-рад-ва-що
членувано въз-рад-ва-що-то
множествено число въз-рад-ва-щи
членувано въз-рад-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-рад-вай-ки