възрадвало

Речник на българския език

1. възрадвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възрадвало е производна форма на възрадвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възрадвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възрадвало е производна форма на възрадвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възрадвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възрадвало е производна форма на възрадвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възрадвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възрадвало е производна форма на възрадвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).