ВЪЗПАЛЕНИЕ

Речник на българския език

възпалѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Спец. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване и зачервяване на засегнатия орган. Възпаление на очите.
прил. възпалѝтелен, възпалѝтелна, възпалѝтелно, мн. възпалѝтелни. Възпалителен процес.

Грешни изписвания (3)

  • вазпаление
  • вазпъление
  • възпъление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-па-ле-ние
членувано въз-па-ле-ни-е-то
мн.ч. въз-па-ле-ния
членувано въз-па-ле-ни-я-та