оток

Речник на българския език

о̀ток — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. о̀тоци, (два) о̀тока, м. Подутина по тялото.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • отук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оток
непълен член ото-ка
пълен член ото-кът
мн.ч. ото-ци
членувано ото-ци-те
бройна форма ото-ка
звателна форма —

Връзки