ВЪЗЛОВ

Речник на българския език

въ̀злов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

въ̀злова, въ̀злово, мн. въ̀злови, прил.
1. Който се отнася до възел.
2. Прен. Главен, централен, основен. Възлов проблем.

Грешни изписвания (3)

  • възлув
  • възлоф
  • възлуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-лов
непълен член въз-ло-вия
пълен член въз-ло-ви-ят
ж. р. въз-ло-ва
членувано въз-ло-ва-та
ср. р. въз-ло-во
членувано въз-ло-во-то
мн. ч. въз-ло-ви
членувано въз-ло-ви-те