ВЕРУЮЩ

Речник на българския език

верующ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • веруюшт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ру-ющ
непълен член ве-ру-ю-щия
пълен член ве-ру-ю-щи-ят
ж. р. ве-ру-ю-ща
членувано ве-ру-ю-ща-та
ср. р. ве-ру-ю-що
членувано ве-ру-ю-що-то
мн. ч. ве-ру-ю-щи
членувано ве-ру-ю-щи-те