ВЕРБАЛЕН

Речник на българския език

верба̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

верба̀лна, верба̀лно, мн. верба̀лни, прил.
1. Словесен.
2. Спец. В езикознанието — глаголен.
Вербална нота.Спец. Писмено обръщение на дипломатически представител без подпис вместо устна декларация. Връчвам вербална нота.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • вербалин
  • вирбален
  • вирбалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вер-ба-лен
непълен член вер-бал-ния
пълен член вер-бал-ни-ят
ж. р. вер-бал-на
членувано вер-бал-на-та
ср. р. вер-бал-но
членувано вер-бал-но-то
мн. ч. вер-бал-ни
членувано вер-бал-ни-те