у̀стен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
у̀стна, у̀стно, мн. у̀стни, прил.
1. Който се отнася до уста. Устна хигиена. Устна кухина.
2. Който се извършва с говорене, не писмено. Устни указания. Устен изпит.
1. Който се отнася до уста. Устна хигиена. Устна кухина.
2. Който се извършва с говорене, не писмено. Устни указания. Устен изпит.
Грешни изписвания (1)
- устин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ус-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ус-т-ния | ||
| пълен член | ус-т-ни-ят | ||
| ж. р. | ус-т-на | ||
| членувано | ус-т-на-та | ||
| ср. р. | ус-т-но | ||
| членувано | ус-т-но-то | ||
| мн. ч. | ус-т-ни | ||
| членувано | ус-т-ни-те | ||