БРУТЕН

Речник на българския език

бру̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. бру̀то

Грешни изписвания (1)

  • брутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бру-тен
непълен член брут-ния
пълен член брут-ни-ят
ж. р. брут-на
членувано брут-на-та
ср. р. брут-но
членувано брут-но-то
мн. ч. брут-ни
членувано брут-ни-те