бруто

Речник на българския език

бру̀то — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. В търговията — заедно с опаковката.
2. Във финансите — без да се приспадат удръжките.
прил. бру̀тен, бру̀тна, бру̀тно, мн. бру̀тни. Брутна заплата.

Грешни изписвания (1)

  • бруту

Връзки