БОРДЕРО

Речник на българския език

бордеро̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. бордера̀, ср. Спец.
1. Банков документ, с който се потвърждава получаването или изплащането на парични суми.
2. Опис на документи, ценни книжа, пари и др.

Грешни изписвания (3)

  • бордиро
  • бурдеро
  • бурдиро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бор-де-ро
членувано бор-де-ро-то
мн.ч. бор-де-ра
членувано бор-де-ра-та