БОНБОНЧЕ

Речник на българския език

бонбо̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бонбончи
  • бунбонче
  • бунбончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бон-бон-че
членувано бон-бон-че-то
мн.ч. бон-бон-че-та
членувано бон-бон-че-та-та