бонбон

Речник на българския език

бонбо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бонбо̀ни, (два) бонбо̀на, м. Сладкарско изделие от захар, шоколад и др. във вид на малко късче, което може да се лапне наведнъж. Шоколадови бонбони.
същ. умал. бонбо̀нче, мн. бонбо̀нчета, ср.
прил. бонбо̀нен, бонбо̀нена, бонбо̀нено, мн. бонбо̀нени. Бонбонена фабрика.

Грешни изписвания (1)

  • бунбон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бон-бон
непълен член бон-бо-на
пълен член бон-бо-нът
мн.ч. бон-бо-ни
членувано бон-бо-ни-те
бройна форма бон-бо-на
звателна форма —

Връзки