БЕРБЕР

Речник на българския език

бербѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бербѐри, м. Остар. Бръснар.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бирбер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бер-бер
непълен член бер-бе-ра
пълен член бер-бе-рът
мн.ч. бер-бе-ри
членувано бер-бе-ри-те
бройна форма бер-бе-ра
звателна форма