БЕЛЕЖНИЧЕ

Речник на българския език

белѐжниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • бележнече
  • бележнечи
  • бележничи
  • билежнече
  • билежнечи
  • билежниче
  • билежничи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-леж-ни-че
членувано бе-леж-ни-че-то
мн.ч. бе-леж-ни-че-та
членувано бе-леж-ни-че-та-та