белѐжник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. белѐжници, (два) белѐжника, м.
1. Малка тетрадка, тефтер за водене на бележки.
2. Разг. Ученическа книжка за вписване на успеха и поведението през една учебна година.
същ. умал. белѐжниче, мн. белѐжничета, ср. (в 1 знач.).
1. Малка тетрадка, тефтер за водене на бележки.
2. Разг. Ученическа книжка за вписване на успеха и поведението през една учебна година.
същ. умал. белѐжниче, мн. белѐжничета, ср. (в 1 знач.).
Грешни изписвания (3)
- бележнек
- билежнек
- билежник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бе-леж-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | бе-леж-ни-ка | |
| пълен член | бе-леж-ни-кът | |
| мн.ч. | бе-леж-ни-ци | |
| членувано | бе-леж-ни-ци-те | |
| бройна форма | бе-леж-ни-ка | |
| звателна форма | — | |