бележник

Речник на българския език

белѐжник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. белѐжници, (два) белѐжника, м.
1. Малка тетрадка, тефтер за водене на бележки.
2. Разг. Ученическа книжка за вписване на успеха и поведението през една учебна година.
същ. умал. белѐжниче, мн. белѐжничета, ср. (в 1 знач.).

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • бележнек
  • билежнек
  • билежник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-леж-ник
непълен член бе-леж-ни-ка
пълен член бе-леж-ни-кът
мн.ч. бе-леж-ни-ци
членувано бе-леж-ни-ци-те
бройна форма бе-леж-ни-ка
звателна форма