БЕЗПРИЮТЕН

Речник на българския език

безприю̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безпреютен
  • безпреютин
  • безприютин
  • бизпреютен
  • бизпреютин
  • бизприютен
  • бизприютин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ри-ю-тен
непълен член без-п-ри-ют-ния
пълен член без-п-ри-ют-ни-ят
ж. р. без-п-ри-ют-на
членувано без-п-ри-ют-на-та
ср. р. без-п-ри-ют-но
членувано без-п-ри-ют-но-то
мн. ч. без-п-ри-ют-ни
членувано без-п-ри-ют-ни-те