БАСТУНЧЕ

Речник на българския език

басту̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бастунчи
  • бъстунче
  • бъстунчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бас-тун-че
членувано бас-тун-че-то
мн.ч. бас-тун-че-та
членувано бас-тун-че-та-та