АПЛОМБ

Речник на българския език

апло̀мб съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Показна самоувереност в държанието или при говорене. Говоря с апломб.

Грешни изписвания (2)

  • апломп
  • ъпломп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-ломб
непълен член ап-лом-ба
пълен член ап-лом-бът
мн.ч. ап-лом-би
членувано ап-лом-би-те
бройна форма ап-лом-ба
звателна форма