янтар

Речник на българския език

я̀нтар — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вкаменена смола с жълт цвят; кехлибар.
прил. я̀нтарен, я̀нтарна, я̀нтарно, мн. я̀нтарни. Янтарна огърлица. Янтарни зърна.

Грешни изписвания (1)

  • янтър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ян-тар
непълен член ян-та-ра
пълен член ян-та-рът
мн.ч. ян-та-ри
членувано ян-та-ри-те
бройна форма ян-та-ра
звателна форма —

Връзки