яка

Речник на българския език

1. яка̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. якѝ, ж. Част от дреха, която е прикрепена към вратната извивка или е продължение на реверите. Плетена яка. Бяла яка. Шал яка.
същ. умал. якѝчка, мн. якѝчки, ж.
Хващам/хвана за яката (някого). — Търся отговорност, държа сметка за нещо.
Стяга ме яката. — В затруднено положение съм.

Грешни изписвания (3)

  • ъка
  • ъкъ
  • якъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яка
членувано яка-та
мн.ч. яки
членувано яки-те
звателна форма

2. яка — ед. ч. непълен член

яка е производна форма на як (ед. ч. непълен член).

3. яка — бройна форма

яка е производна форма на як (бройна форма).

4. яка — ж. р.

яка е производна форма на як (ж. р.).

5. яка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

яка е производна форма на якам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. яка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

яка е производна форма на якам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

7. яка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

яка е производна форма на якам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).