1.
я̀бълка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. я̀бълки, ж.
1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.
2. Плод от това дърво. Зелена ябълка. Сушени ябълки.
3. Прен. Разг. Издадена лицева кост до окото; скула.
4. Прен. Разг. Горна заоблена част на бедрена кост. Боли ме ябълката.
прил. я̀бълков, я̀бълкова, я̀бълково, мн. я̀бълкови. Ябълков сок. Ябълков кейк.
• Адамова ябълка. — Издадена напред хрущялна кост на гръкляна.
• Земна ябълка. — Вид растение, подобно на слънчоглед, чиито грудки се ядат.
• Очна ябълка. — Кълбовидното тяло на окото.
• Ябълка на раздора. — Нещо, което предизвиква спор, раздор.
1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.
2. Плод от това дърво. Зелена ябълка. Сушени ябълки.
3. Прен. Разг. Издадена лицева кост до окото; скула.
4. Прен. Разг. Горна заоблена част на бедрена кост. Боли ме ябълката.
прил. я̀бълков, я̀бълкова, я̀бълково, мн. я̀бълкови. Ябълков сок. Ябълков кейк.
• Адамова ябълка. — Издадена напред хрущялна кост на гръкляна.
• Земна ябълка. — Вид растение, подобно на слънчоглед, чиито грудки се ядат.
• Очна ябълка. — Кълбовидното тяло на окото.
• Ябълка на раздора. — Нещо, което предизвиква спор, раздор.
Грешни изписвания (3)
- ябалка
- ябалкъ
- ябълкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ябъл-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ябъл-ка-та | |
| мн.ч. | ябъл-ки | |
| членувано | ябъл-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Я̀бълка
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Ябалка
- Ябалкъ
- Ябълкъ