юфка

Речник на българския език

юфка̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изсушени тестени кори.
2. Ястие, приготвено с такива кори. Юфка с яйца и сирене.

Грешни изписвания (5)

  • йофка
  • йофкъ
  • йуфка
  • йуфкъ
  • юфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юф-ка
членувано юф-ка-та
мн.ч. юф-ки
членувано юф-ки-те
звателна форма