юродив

Речник на българския език

юродив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • юродиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. юро-див
непълен член юро-ди-вия
пълен член юро-ди-ви-ят
ж. р. юро-ди-ва
членувано юро-ди-ва-та
ср. р. юро-ди-во
членувано юро-ди-во-то
мн. ч. юро-ди-ви
членувано юро-ди-ви-те