юница

Речник на българския език

юнѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. юнѝци, ж. Млада крава, която още не е раждала; телица.

Грешни изписвания (5)

  • йоница
  • йоницъ
  • йуница
  • йуницъ
  • юницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юни-ца
членувано юни-ца-та
мн.ч. юни-ци
членувано юни-ци-те
звателна форма