юнга

Речник на българския език

ю̀нга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ю̀нги, м. Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос.

Грешни изписвания (1)

  • юнгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юн-га
членувано юн-га-та
мн.ч. юн-ги
членувано юн-ги-те
звателна форма