юбилярка

Речник на българския език

юбиля̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. юбиля̀рки, ж. Жена юбиляр.

Грешни изписвания (11)

  • йобелярка
  • йобеляркъ
  • йобилярка
  • йобиляркъ
  • йубелярка
  • йубеляркъ
  • йубилярка
  • йубиляркъ
  • юбелярка
  • юбеляркъ
  • юбиляркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юби-ляр-ка
членувано юби-ляр-ка-та
мн.ч. юби-ляр-ки
членувано юби-ляр-ки-те
звателна форма