ърбънче

Речник на българския език

ърбънче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ър-бън-че
членувано ър-бън-че-то
мн.ч. ър-бън-че-та
членувано ър-бън-че-та-та