ърбън

Речник на българския език

ърбън съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ър-бън
непълен член ър-бъ-на
пълен член ър-бъ-нът
мн.ч. ър-бъ-ни
членувано ър-бъ-ни-те
бройна форма ър-бъ-на
звателна форма