щурмуване

Речник на българския език

щурму̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • щормуване
  • щормувъне
  • щурмувъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щур-му-ва-не
членувано щур-му-ва-не-то
мн.ч. щур-му-ва-ния
членувано щур-му-ва-ни-я-та