щуреене

Речник на българския език

щуреене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • штуреене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щу-ре-е-не
членувано щу-ре-е-не-то
мн.ч. щу-ре-е-ния
членувано щу-ре-е-ни-я-та