щукатура

Речник на българския език

щукатура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • штукатура

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щу-ка-ту-ра
членувано щу-ка-ту-ра-та
мн.ч. щу-ка-ту-ри
членувано щу-ка-ту-ри-те
звателна форма