щръклеене

Речник на българския език

щръклеене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • штръклеене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щрък-ле-е-не
членувано щрък-ле-е-не-то
мн.ч. щрък-ле-е-ния
членувано щрък-ле-е-ни-я-та