щрих

Речник на българския език

щрих — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

щрѝхът, щрѝха, мн. щрѝхи, (два) щрѝха, м.
1. Тънка и къса линия, черта.
2. Прен. Характерен момент, особеност, детайл. Картината се допълва от още няколко щрихи.

Грешни изписвания (1)

  • штрих

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щрих
непълен член щри-ха
пълен член щри-хът
мн.ч. щри-хи
членувано щри-хи-те
бройна форма щри-ха
звателна форма —

Връзки