щипка

Речник на българския език

щѝпка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. щѝпки, ж.
1. Приспособление за прикрепване към въже на изпрани дрехи. Щипки за пране.
2. Всяко приспособление за захващане, защипване (на коса, на месо, лед и др.).
3. Само мн. Щипци.
4. Подобен на клещи преден крайник у някои животни и насекоми.



мн. щѝпки, ж. Разг. Количество от нещо насипно, което може да се вземе с трите пръста на ръката. Вземам щипка сол. Щипка захар.

Грешни изписвания (3)

  • штипка
  • штипкъ
  • щипкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щип-ка
членувано щип-ка-та
мн.ч. щип-ки
членувано щип-ки-те
звателна форма