щепсел

Речник на българския език

щѐпсел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. щѐпсели, (два) щѐпсела, м. Приспособление в края на електрически шнур за включване на уред в електрическата мрежа.

Грешни изписвания (3)

  • штепсел
  • штепсил
  • щепсил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щеп-сел
непълен член щеп-се-ла
пълен член щеп-се-лът
мн.ч. щеп-се-ли
членувано щеп-се-ли-те
бройна форма щеп-се-ла
звателна форма