щекер

Речник на българския език

щѐкер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. щѐкери, (два) щѐкера, м. Приспособление за свързване на проводников шнур с електроуред.

Грешни изписвания (3)

  • штекер
  • штекир
  • щекир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ще-кер
непълен член ще-ке-ра
пълен член ще-ке-рът
мн.ч. ще-ке-ри
членувано ще-ке-ри-те
бройна форма ще-ке-ра
звателна форма —

Връзки