щастливка

Речник на българския език

щастлѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. щастлѝвки, ж. Жена щастливец.

Грешни изписвания (15)

  • штастливка
  • штастливкъ
  • штастлифка
  • штастлифкъ
  • штъстливка
  • штъстливкъ
  • штъстлифка
  • штъстлифкъ
  • щастливкъ
  • щастлифка
  • щастлифкъ
  • щъстливка
  • щъстливкъ
  • щъстлифка
  • щъстлифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щас-т-лив-ка
членувано щас-т-лив-ка-та
мн.ч. щас-т-лив-ки
членувано щас-т-лив-ки-те
звателна форма