щанца

Речник на българския език

ща̀нца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ща̀нци, ж. Спец. В техниката — специално сечиво за пресоване или щамповане.

Грешни изписвания (3)

  • штанца
  • штанцъ
  • щанцъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щан-ца
членувано щан-ца-та
мн.ч. щан-ци
членувано щан-ци-те
звателна форма