щанга

Речник на българския език

ща̀нга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ща̀нги, ж.
1. Метален прът, лост.
2. Спец. В спорта — уред за дисциплината вдигане на тежести, който се състои от метален прът с тежести в двата края. Вдигам щанга.

Грешни изписвания (3)

  • штанга
  • штангъ
  • щангъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щан-га
членувано щан-га-та
мн.ч. щан-ги
членувано щан-ги-те
звателна форма