щайга

Речник на българския език

ща̀йга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ща̀йги, ж.
1. Плитко сандъче от дървени летви или пластмаса, пригодено за пренасяне на плодове и зеленчуци.
2. Съдържанието на такова сандъче. Купих си една щайга грозде.
същ. умал. ща̀йгичка, мн. ща̀йгички, ж.

Грешни изписвания (3)

  • штайга
  • штайгъ
  • щайгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щай-га
членувано щай-га-та
мн.ч. щай-ги
членувано щай-ги-те
звателна форма