щавене

Речник на българския език

ща̀вене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. ща̀вя

Грешни изписвания (7)

  • штавене
  • штавени
  • штавине
  • штавини
  • щавени
  • щавине
  • щавини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ща-ве-не
членувано ща-ве-не-то
мн.ч. ща-ве-ния
членувано ща-ве-ни-я-та