щаб

Речник на българския език

щаб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ща̀бът, ща̀ба, мн. ща̀бове, (два) ща̀ба, м.
1. Управление на отделна войскова част — полк, дивизия и др. Щабът на трета армия.
2. Прен. Сградата, както и екипът на такова управление.
3. Временен ръководен орган в особени обстоятелства на организация. Предизборен щаб. Щаб на стачкуващите работници.
прил. ща̀бен, ща̀бна, ща̀бно, мн. ща̀бни.
Генерален щаб.Спец. Централен орган на върховното управление на войската, който се занимава с въпроси за отбраната на страната в мирно и военно време.

Грешни изписвания (2)

  • штап
  • щап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щаб
непълен член ща-ба
пълен член ща-бът
мн.ч. ща-бо-ве
членувано ща-бо-ве-те
бройна форма ща-ба
звателна форма