шумнат

Речник на българския език

1. шумна̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

шумна̀та, шумна̀то, мн. шумна̀ти, прил. Който е с избуяла шума. Шумната гора.

Грешни изписвания (1)

  • шомнат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. шум-нат
непълен член шум-на-тия
пълен член шум-на-ти-ят
ж. р. шум-на-та
членувано шум-на-та-та
ср. р. шум-на-то
членувано шум-на-то-то
мн. ч. шум-на-ти
членувано шум-на-ти-те

2. шумнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

шумнат е производна форма на шумна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).