шублер

Речник на българския език

шу̀блер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. шу̀блери, (два) шу̀блера, м. Разграфен инструмент за измерване на външни и вътрешни размери на машинни части.

Грешни изписвания (1)

  • шублир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шуб-лер
непълен член шуб-ле-ра
пълен член шуб-ле-рът
мн.ч. шуб-ле-ри
членувано шуб-ле-ри-те
бройна форма шуб-ле-ра
звателна форма