шпалир

Речник на българския език

шпалѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Специален строй от двете страни на път, по който минава почетно лице, шествие и др. Правя шпалир.

Грешни изписвания (1)

  • шпълир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шпа-лир
непълен член шпа-ли-ра
пълен член шпа-ли-рът
мн.ч. шпа-ли-ри
членувано шпа-ли-ри-те
бройна форма шпа-ли-ра
звателна форма